От Ханой до заливът Ха Лонг, разстоянието е 125 километра. В зависимост какъв транспорт предпочетете, времетраенето на пътуването ви до там, може да варира от 2 до 6 часа, като 6 часа е с влак- най-бавния, но безопасен вариант.
ТУК можете да видите и да прочетете за видовете транспорт и техните разписания.
Още , като пристигнахме в Ханой, започнахме да разпитваме различни туристически агенции за трип до Ха Лонг бей. Заливът е част от списъка на световното и културно природно наследство на ЮНЕСКО. Ha Long на виетнамски означава дословно „спускащ се дракон“.
Преди много години, когато Виетнам започнала да се развива и оформя като държава, народът ѝ трябвало да се изправи срещу свирепи нашественици, идващи от север. За да защитят страната и помогнат на виетнамския народ, Боговете пратили Майката дракон и нейните деца на земята. Семейството дракони започнали да плюят скъпоценности и нефрити от устата си, над Виетнам. При досега с водата , тези скъпоценности се превръщали в острови, образуващи велика стена срещу нападателите. Като магия започнали да се появяват камъни, засичащи корабите на нападателите. Така битката срещу нашествениците била спечелена.
След войната, майката дракон и децата ѝ, решили да останат на земята. Името на мястото, където Майката дракон се спуснала, се казва Ха Лонг. Мястото , където се спуснали децата ѝ – Бай Ту Лонг. Това е легендата за образуването на залива Ха Лонг.
За пътуването ни до Ха Лонг , ние избрахме да си резервираме места на лодка, с предварително уреден транспорт, с преспиване и храна. Използвахме услугите на Golden Bay Cruise, който ни предложиха на няколко места, като икономичен и приятен вариант. Тръгнахме сутринта към 7 часа, и около обяд вече бяхме на пристанището с туристически кораби. Тук можете да видите точната ни програма, предоставена от фирмата за круизи, по време на посещението ни в залива. След като се регистрирахме на лодката и заехме каютите си, се отправихме към най-голямата пещера в Ха Лонг- Сънг Сот.
Сънг Сот се намира на остров Бо Хон. Името и означава „Изненадващата пещера“ или „Невероятната пещера“ – Sung Sot. Пещерата покрива площ от 10 000 кв.м. и 30 метра висока. Състой се от две зали, с малък пасаж помежду им. За да стигнете до входа на пещерата, първо трябва да изкачите няколкостотин стъпала нагоре. Всекидневно хиляди туристи минават през пещерата.
Пещерата беше уникално красива и впечатляваща с размерите си. По цялото ѝ продължение бяха направени пътеки за движение, оградени, за да не се допускат свободно размотаващи се хора в нея. Минус бяха многото хора, идващи на групички и скупчващи се на места в пещерата.
Още същият ден посетихме и острова Ти Топ. Островът е кръстен на руския космонавт Герман Титов, който през 1961 година, на борда на Восток 2, станал вторият човек, обиколил орбита на Земята. Първият е Юрий Гагарин, само с няколко месеца преднина. Титов посетил Виетнам и залива Ха Лонг месеци след кацането си на Земята, през 1962 година. В знак на дружбата си с Русия, Виетнам прекръстил острова от Кат Нанг на Ти Tоп. През 2015, на острова е издигната статуя, в чест на астронавта.
Ти Топ е известен с плажа си, със ситния пясък и бистра вода. До върха на острова има пътечка, която предлага невероятна гледка към останалите скални образования в залива. Това бяха двете ни експедиции за деня. Остатъка на вечерта я прекарахме на кораба, в очакване на сутрешната разходка с каяци.
На следващия ден имахме запланувана разходка с каяци, посещение на ферма за перли и урок по готварство. Във фермата ни разказаха за метода на добив, развитието и култивирането на перли. След обстойна обиколка, ни позволиха и да се качим на каяците и да обиколим в тюркоазените води на залива. Това беше едно от мероприятията, към който тръпнех с нетърпение.
Посещението на залива Ха Лонг за мен беше задължително и дългоочаквано преживяване. Много се зарадвах на преспиването на лодка, което ми се случваше за първи път. Мая нямаше проблеми с лодката. Естествено, трябваше да бъде придружавана навсякъде. Все пак лодките не са обезопасени и много малка част беше с цял парапет. Един от минусите беше времето- наистина по-студено от очакваното, в следствие на което, Мая се разболя.
!Навсякъде бяхме с раница. Нямаше как да минем пещерата и Ти Топ по друг начин. По време на каяците, майка ми беше тази, която гледаше Мая.