С бебе в Тайланд

С бебе в Тайланд

Нашето първо семейно пътешествие с четири месечната Мая извън България.Още преди раждането на Мая, бяхме запланували първото семейно пътешествие. Избраната дестинация беше Тайланд- страната на свободните хора ( Thai = свободен човек ). Екзотична, колоритна, изпълнена с оптимизъм и култура страна, гъвкава, достъпна и разнообразна. Предишната година, аз и мъжът ми, направихме обиколка на островите в южен Тайланд, и се влюбихме в тях. Не сме се чудили къде бихме отишли с бебето, за нас Тайланд беше най-логичният и естествен избор.

Мая е първото ми дете и колкото и да се вълнувах за пътешествието с нея, толкова се и притеснявах. Много хора посрещаха идеята с недоверие и скептицизъм – “ Как така?!” – малко хора биха си го и причинили. Изчетох много материали и блогове за пътуване с бебе, за това какво да очаквам и как да се подготвя. Преговорих с педиатърката на Мая какво би ми влязло в употреба, кои лекарства да взема с мен, кога и как да ги използваме. Купих си стерилизатор, който помъкнах с нас в самара за всеки случай. Той не влезе в употреба, но ми даваше сигурността и спокойствието, че имам всичко, от което се нуждая.

Подготовката:

 Както вече споменах, бях се  подготвила за извънредни ситуации и случки. Предварително проверих къде се намират най-близките болници в Банкок и на островите, които бяхме избрали да посетим. Купих и помъкнах стерилизатор, в случай, че малката откаже да суче.Лекарствата, с които тръгнах от България, бяха за температура, за диария, рехидратиращи прахчета, за повръщане, противоалергични ампули за смесване и спринцовки, куул-пачове за изстудяване, противовъзпалителни, болкоуспокояващи, лепенки и базовите за почистване на рани. Никога не ми се е налагало да нося лекарства където и да е било, винаги съм била с нагласата, че на място, при нужда, ще има. Както и винаги е било. Но с дете не бих могла да си позволя да се забавя с реакция при нужда, както правя при себе си.

Багажа ни се състоеше от:

  • Малко дрехи за всеки-тениски, потници, къси гащи, джапанки и по една връхна дреха. 
  • Завивки, пелени, кърпи и бебешки чаршаф.
  • Памперси. Бях наясно, че и на място ще купуваме. Исках да минимизирам ефекта върху околната среда, като предварително закупя от вискозните памперси на DM. Ползвахме ги около две седмици. Мая често бе гола и без памперс. После се сдобихме с памперсите MamyPoko – японска марка памперси, тип гащички, които се предлагат в супермаркетите в Тайланд.
  • Стерилизатора. Той не влезе в употреба.
  • Еластичен, воден слинг, с UV защита. Wrapsody Wrap D
  • Ергономична раница
  • Сенник с UV защита за количката. Сенника покрива по-голяма площ, без да тежи на количката. В момента го ползвам върху друга количка.
  • Комарник за количка закупен от DM

  • Бебешки перилен препарат. Там има също, дори в малките магазини тип 7/11 или Familly mart.

  • Тоалетни принадлежности за мен , Мая и баща ѝ.

  • Арома лампа, свещи и етерични масла – чаено дърво, цитронела, лавандула и лимонова трева. Лампата я палих всеки ден против комари. В действителност комари в стаите ни нямаше.

  • Споменатите по-горе лекарства

  • Бебешката количка на Мая. Бебешката количка ни е подарък, трета ръка. Никога не сме държали да имаме количка и не е било от голямо значение каква е.

  • Преносимо легло Samsonite Pop Up Travel Cot, закупено втора ръка от EBay. Леглото влезе в употреба още в началото. Мая спеше в него необезпокоявана и защитена от комари и насекоми. Повече за него можете да прочетете ТУК.

Полетът:

Полетът с Мая, не бе така натоварващ, както очаквах да бъде. Предварително си бях заявила място(писах на авиокомпанията, че ще пътувам с четиримесечно бебе) с достъп до кошче. Често това е мястото пред преградната стена, където е възможно да бъде закачено кошчето. Кошчето се поставя след излитане и бебето може да бъде поставено вътре, когато лампичката за задължителния колан изгасне. Бебето се поставя с краката към пътечката, като превантивна мярка, в случай, че нещо изпадне от багажното отделение над седалките.  По време на излитане, кацане и турбуленция, бебето задължително трябва да бъде в ръцете на родителя/придружителя, с колан(дават се малки колани, които се прикачат към колана на родителя/придружителя).

Бях леко притеснена за полета с детето, защото аз самата имам проблем с летенето на дълги разстояния. Не винаги мога да изравня налягането и се е случвало при няколко полета, един след друг, да страдам от ужасна и много неприятна болка в ушите. Бях се подготвила с капки за уши ,препоръчани ми от педиатърката на Мая. При излитане и кацане, тя задължително сучеше от мен. По този начин се подсигурих, в това тя да изравнява налягането плавно и естествено. За съжаление не винаги уцелваше момента на излитане и кацане. Случваше се Мая да се изнерви от чакане или недоспиване, и да суче преди да излетим. Тогава тя заспиваше още в началото на полета, преди да излетим. В началото се притеснявах от това, как ще се справи с налягането. Мая нямаше проблем. Здравите уши, могат да се справят с промените в налягането и не би следвало да имат проблем с промяната в атмосферното налягане, както е при нея и баща ѝ. Това не важи за възпалени или по някакъв начин увредени уши, както е в моя случай. Оттам нататък, при всеки следващ полет, това не е било тема за притеснение при мен.

Температурна и часова разлика:

Климатът в Тайланд е тропически с висока влажност. Най-предпочитаните месеци за посещение от туристите са Ноември-Февруари, когато от североизток духа хладен и сух вятър, който облекчава жегата и я прави по-поносима. Това се води студеният сезон. Температурите варират 18°C – 32°C в Банкок. На север температура може да бъде и по-ниска, като сутрините е възможно да варира от 8°C до 12°C, а през деня да достигне 20°C. Ние се бяхме ориентирали на юг, към източните острови на Тайланд – Ко Самуи, Ко Тао и Ко Пханган. Средната температура в този край е 25°C (минимална) и 30°C (максимална) през месеците януари-февруари-март(началото). От март месец започва покачване на температурите и целта ни е да сме се върнали до средата на месеца.

В началото климатът идва ударно на организма. Трябват му няколко дни, за да се приспособи към влажността и жегата през деня. Мая направи реакция първите дни, изразяваща се в обрив по гърдите от жегата и потта. Впоследствие обривът отмина. Много държа, през целия ни престой, всички да хидратираме правилно кожата си. Не използвам толкова много слънцезащитни мазила. Предпочитам да избягваме слънцето и да се мажем редовно с подхранващи олиота – кокосово, какаово, шеа, малиново и т.н. Предварително си правя от вкъщи кремове, които използваме на път.

Тайланд попада в Индокитайската часова зона – 7 часа напред от Гринуичкото време и 5 часа разлика с българското. В началото това се усеща най-вече от възрастните. При Мая, на 4 месеца и на 1година и 4 месеца, нямаше проблем. Аз не и бях наложила строг режим и тя сама намести съня си и храненията. При следващото ни пътуване, на две години и 4 месеца, часовата разлика започна да се усеща. Мая измести режима си и няколко дена будува до 2 часа. След няколко дена усещането ѝ за време се нормализира към стария режим. 

Храната

Атака върху сетивата. Тайландската кухня е често свързвана с многото ароматни подправки. Голямо разнообразие от супи, нудъли, кърита, сосове и вегетариански ястия. Голяма атракция е храната по улицата. Най-автентичният начин да опитате от тайландската кухня, и най-евтиният. Аз лично съм голям фен на уличната храна. Изг;ежда и звучи нестандартно и нехигиенино, но за момента не съм чула или видяла да има натравяне от нея. По-скоро бих се пазила от евтиния алкохол, отколкото от храната. Тайланд предлага и голямо разнообразие от плодове- ананаси, манго, банани, папая, джакфрут, дуриан, дини, пъпеш и още много, много. Ооо и кокоси.

Мая беше на 4 месеца при първото си посещение и нямаше голям досег до кулинарията, която страната предлагаше. На второто си посещение, тя вече бе захранена и често си похапваше от индийските и тайландски ястия. Разбира се, не всичко и харесваше. Плодовете, ориза и кокоса ѝ бяха любими. Намираше се и кисело мляко “Bulgaria“, което често служеше за закуска. Може би едно от нещата, които не ми хареса в храната в Тайланд е прекомерното използване на захар в почти всичко- хляб, супи, нудъли и т.н. Може да се усети и готвене с маргарин, като заместител на маслото. За съжаление тези продукти са широко разпространени из Азия..

Транспортът

Градският транспорт е много достъпен и икономичен вариант за предвижване в града. Има няколко начина за предвижване в мегаполиса- BTS Skytrain / MRT метрото / Airport Rail Link / Автобуси / Таксита / Тук-тук /Мотопеди / Лодка по реката. Повече за градския транспорт в града можете да прочетете „Как да пътуваме в Банкок“

 

Хотели, хостели и отговорът на въпроса "Къде ще спим?"

Второто ми посещение в Тайланд беше с Мая, на мъжа ми му се падаше да е вече трето. Достатъчно сигурни и спокойни се чувстваме в страната, и намирането на хотели на място, не ни притеснява вече. Да не говорим, че туристическият сектор е най-развития в страната, има голямо предлагане и намирането на място за отдих не е проблем. Нямаме почти никакви изисквания към мястото ни за спане. Направи ми впечатление първият път, когато си търсихме място, ценоразписа на хотела- цената се променяше в зависимост дали е само за легло, самостоятелна стая или двойна, дали е с топла вода, климатик, вентилатор или пък с прозорец

Обикновено в Банкок отиваме на Као Сан Роуд, където след кратка обиколка намираме хотел, отговарящ на малкото ни изисквания. Държим да е в тази част на града, защото човек може да намери всичко там- ресторанти, магазини, барове. Често пътуваме с повече хора, с различни изисквания, и на Као Сан биват задоволени всички. Направи ми впечатление първият път като си търсихме място ценоразписа на хотела- цената се променяше в зависимост дали е само за легло, самостоятелна стая или двойна, дали е с топла вода, климатик или пък с прозорец. 

Банкок

„Града на Ангелите“. Банкок за мен е невероятен хибрид между традиционна Азия и модерния Запад. Навлизайки в града, по Airport Link линията, се виждат два етажа магистрали с по 4 ленти, а ние, някъде между етажите, навлизаме с пълна сила. Отнема ни около час  да стигнем центъра на града. 

Излизайки от метрото ни лъхва задуха на града , примесен с миризмата на подправки. Летището е свързано с линията и досега не сме сблъсквали с влажния и топъл въздух. Разминаваме се с няколко улични продавача на плодове, а в ъгъла на улицата е импровизиран ресторант с пластмасови столчета. Стигаме до стоянката за таксита и към Као Сан Роуд. Банкок наподобява футуристичните градове от филмите. Уникален примес. 

 

Ко Тао

Бебе на КО Тао

Ко Тао – островът на костенурките ( тао- костенурка ). Ко Тао се води като едно от топ дестинациите за гмуркане и шнорхелинг. На острова може да намерите много магазини и офиси предлагащи аксесоари за гмуркане, PADI курсове и сертификати, нощни и дневни гмуркания с група, както и шнорхелинг. Мястото е невероятно и подводния живот е спиращ дъха. Не е нужно да се гмуркате на дълбоко за да му се насладите. Има няколко места предлагащи тези удоволствия – Japanese gardens, Mango Bay, Shark Bay, Tanote Bay, Aow Leuk.

! Внимавайте с морските таралежи. Бодлите са им варовикови, остри и лесно чупещи се. Препоръчително е да се ходи с обувки или джапанки във водата. Наботат ли ви, те се чупят на малки парчета в кожата и се налага да се сцепи кожата, за да се извадят всички парчета.

Freedom Beach  е един от любимите ми плажове. Въоръжени само с по една маска, на 3 метра напред във водата се открива невероятен морски живот . Мога да прекарам часове там, да следя и да се удивлявам на красотата пред мен. С Любо се редувахме , кой да бъде във водата и кой да стой да пази малката на сушата. Мая се наслаждаваше на кораловия пясък и неговата финна текстура, на това да е на топло, голичка и свободна. 

Ко Панган

Ко Панган се намира на час и половина с лодка, южно от Ко Тао (35 км) , или на 30 минути с лодка, на север от пристанището Биг Буда на Ко Самуи (15 км). 

Изключително интересен е с разнообразието, което предлага –  в един момент си на хладно в джунглата, а в друг си сърбаш от кокос на плажа. Едно от най-известните събития, с което е известен този остров, е Full Moon партито, в чест на пълнолунието. Всеки месец приблизително от 10 до 30 000 туристи се събират на плажа на Хаад Рин- Хаад Рин Нок, за да отпразнуват пълнолунието. Тогава цените стават двойни и нагоре, Хаад Рин се превръща от тихо селце в гъмжащ от туристи и купонджии. Една друга гледна точка за острова и Full Moon партито може да прочетете в блога на Цвета Брестничка.

Ко Панган на улицата

Лесно може да се влюби човек в белия коралов пясък и топлия блясък на водата при залез слънце. Мисля, че с времето тази любов само се задълбочава. Мястото, където отседнахме на острова,  е Хаад Рин, Friendly Resort & Spa. Това е семейно хотелче с бунгала, на няколко минути от пристанището Хаад Рин -най-близкото намиращо се до Ко Самуи, обслужващо лодките между двата острова.

Хаадрин, Ко Панган

Тхонг Сала е главният, пристанищен град на острова. Там може да намерите голямо разнообразие от заведения, барове и клубове. Всяка събота, от 17 до 22 ч., главанат улица се превръща в нощен уличен пазар. На него може да пробвате голямото разнообразие, което Тайландската кухня предлага, да закупите сувенири, дрехи или ръчно изработени бижута, и купи от кокосови черупки. Друга прекрасна дестинация за хапване в Тхонг сала е Food Court-а на града, или Phantip Night Market ,който предлага голямо разнообразие от храни – индийско, риба, месо, бургери, пици, слдоледи на плоча, включително и Capana – вегански ресторант, държан от двама българи – Дима и Петър. Ресторантът е ориентиран към домашно приготвена храна, с качествени, локални продукти, домашна комбуча и добра бира. С времето острова се е утвърдил в сърцата на много и не е рядкост да срещнеш хора, които прекарват по месеци, години на него, наслаждавайки се на красотата му.

Очаквах да се сблъскаме с много повече препятствия с Мая по пътя. Аз изкарах един ден с температура и ѝ изпих Панадола и рехидратиращите прахчета. Тя нямаше проблем със здравето. Чувстваше се много добре и в страхотно настроение. Кoгато си с бебе на път, хората са много по-усмихнати и достъпни. Особено в Тайланд. Хората в страната обожават деца и са винаги готови да помогнат с нещо.  Много често се случва да имат желанието да поддържат или погалят детето, на което Мая естествено се радва. Цялостното ни преживяване беше уникално. Времето прекарано с Мая на плажа или в разходки по улиците, беше надъхващо и сплотяващо семейството, а мястото за нас беше най-прекрасната алтернатива при зимна София.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

contact@rollingroo.com
https://www.facebook.com/rollingroo/
Instagram
%d блогъра харесват това: