Ханой
Столицата на Виетнам, с население 7.7 милиона души, втори по големина след Сайгон. Името му се превежда "град между две реки". Нашият първи допир с Виетнам започна от Ханой, този толкова противоречив за мен град...
Пътувахме към Виетнам от Куала Лумпур – жега и слънце. Ханой, ни посрещна по-различно, с малко по-студено, мъгливо и дъждовно време. Типично за зимния сезон в северен Виетнам. Хората бяхa облечени в палта и пухени якета. За съжаление, аз не се бях подготвила много добре за това време. Един от недостатъците на ограниченият ни багаж. Очаквах да е хладно, но за съжаление времето ни изненада с една идея по-ниски температури.
Още със слизането от самолета, започнах да се оглеждам наоколо. Беше ми интересно и непознато, да съм в страна с комунистически режим. Макар България да е с подобен режим на управление до ноември 1990г. , аз съм пропуснала този период в историята, бидейки още бебе тогава .
Първото ми впечатление беше летището- базово и не много лъскаво. Създадено да обслужва пътниците и нищо повече. Хората, човешката версия на сградата- униформени и не много приветливи. Усмивката им не беше в арсенала, а сега когато няколко самолета с хора, се скупчиха пред гишетата, усмивката беше още по-назад в съзнанието им. Дори Мая не успя да пробие през работния режим, в който бяха влезли. Тя, от своя страна, изпадаше в състояния, които трудно можех да удържа. Минаваше под ограничителни ленти и бягаше навсякъде. Като родител, не бях готова на това и искрено се чудех как мога да се справя с недоспалото ми момиче.
След като се изнизахме и стигнахме до багажа си, вече бяха минали два часа от пристигането ни в страната. Нещата, проверките, заваряването на визите, взимането на багажа- всичко това се случваше бавно, на бавен каданс. Към края вече бяхме изморени и нетърпеливи, да се качим на какъвто транспорт намерим и да се ориентираме към хотела, намиращ се в центъра.
! На летището имахме възможността да си купим мобилни карти с Интернет за $11. Те влязоха в действие веднага и много улесниха нашето пътуване в страната
Летището Ной Бай се намира на около 40 минути от Ханой. Ето няколко опции за придвижване до столицата:
- Такси, чрез GRAB, което би ви излязло към 250 000 VND
- Такси, без предварителна поръчка. Имат стоянки пред летището и са лесно разпознаваеми. Цената варира, но не пада под 350-400 000 VND
- Автобус номер 17. Това е градският транспорт. Цената на билетче е 9000 VND . Тръгва на всеки 20 минути, времетраенето на пътуването до Ханой е от 40 минути до час, зависи от натоварването на пътя. Автобуса пътува от летището Ной Бай до Long Bien Raiway Station.
- Автобус номер 86 – Оперира от 5:00 до 22:00. Цената е 30000 VND. Маршрута му включва езерото Hoan Kiem, Long Bien Station и спира на Централната ЖП Гара на Ханой.
- Маршрутка. Може би най-изгодният вариант от всички. Цената е около 40 000 VND. Има три авиолинии предлагащи тази услуга:
Jetstar Pacific- Ако пътувате с тази компания, може да ползвате маршрутката след кацане. Може да резервирате и платите за място, още преди да сте се качили в самолета.
Vietnam Airlines– Маршутката тръгва на всеки 30-40 минути от Терминал 1.
VieJet- Трябва да резервирате място предварително, през официалния им сайт. Маршутката тръгва от Терминал 1
По време на пътуването , често използувахме Grab – най-разпространената апликация в Югоизточна Азия за предвижване. Улесняваше ни изключително много. Grab позволяваше да си наемаме частни таксита, с фиксирана тарифа, изчислена предварително спрямо разстоянието, за което сме го викнали. Така избягвахме измамите с такситата и се чувствахме по-сигурни. Спрямо желанието, може да се плаща в брой или с карта, като фактурата се получаваше на мейла.
!Ако сте група и ви трябват 2-3 или повече коли ,за да се придвижите, вариантите са два – за всяка поръчана кола да се ползва различен телефон или да се изчака групата ползваща заявената кола да пристигне на желаното място и след като освободят шофьора е възможно да се поръча следващата кола. Приложението не дава възможност от един телефон да се заявят две или повече коли едновременно
Още на път към хотела, впечатление ми направи трафика.
Втора точка.
Шофьора ни прекара по-голямата част от времето в насрещното платно, без да изглежда притеснен от хвърчащите превозни средства срещу му. По-късно, след като се настанихме и тръгнахме да обикаляме града, трафика още повече навлезе в личното ми пространство. Буквално. Мотопедите нямаха граници на движение. Често минаваха по тротоарите за движение, когато имаше такива. Пресичането на улицата сякаш не зависеше от нас, а по-скоро от превозните средства и техните усилия да ни заобиколят. Светофарите не играеха голяма роля в движението на пътя- целогодишна коледна украса по-скоро. Всичко се движеше по една незнайна за мен система. Тук, на място, ми се избистри защо Виетнам има такава черна статистика на пътя. Средно 22 са жертвите в следствие на хаоса, липсата на предпазни мерки и слабият контрол на пътя. В тази страна видяхме 7 човека на мотопед, камион – кабриолет ( представете си само! Изрязаното купе, на стария син камион от детството, и шофьор – камикадзе с каска на главата, като кочияш стои отгоре.) Безумието и хаоса на пътя е нещо, което не спря да ме удивлява и впечатлява- всеки път ново двайсе’, нова гледка, нов шок. Според половинката, само Индия (казва го от опит) може да се надгради видяното.
Всяка една улица предоставяше визия към естествения живот на виетнамците. Бира след работа, вечеря навън, на малките столчета на тротоара, надпиване по улиците с барове, магазини привикващи клиенти..Града беше оживен и деен, в непрекъснато движение до късно вечерта.
Притесненията ми в Ханой, бяха главно около движението на колите и малката Мая, която искаше да ходи и изследва всяко кътче на града. За нещастие, пространството не позволяваше да се движим с количка или да я пускаме да ходи свободно. Голяма част от пътя го изкара на гърба ми, в раница или на конче при баща си. Още от самото начало на пътешествието, носилките ни влязоха в употреба. С мен беше ергономичната раница и онбухимо- японски тип ерго-раница, без колан за кръста. И двете се ползваха активно и всекидневно. Онбухимото го наех от Slingoteka– библиотеката за слингове и раници, която ползвам в София.
Хотела ни се намираше в Старият Централен квартал на Ханой- така нареченият Old Quarters, близо до езерото Хоан Кием. Бяхме на пешеходно разстояние от ресторантите, баровете, езерото и пазарите. Изключително благоприятна локация. Сутрин слизахме до съседното кафене да пием виетнамско кафе, а вечер можехме лесно да се ориентираме към някой ресторант. Заведенията работеха най-късно до 2 часа, аптеките до 10 вечерта, а магазините затварят някъде към полунощ. Казвам го от опит, защото ми се наложи да търся аптека през нощта…Еми нямаше. Не бих препоръчала свободната разходка по това време. Улиците са празни и тъмни, и цялостната атмосфера е много недружелюбна. Направи ми впечатление, че абсолютно всеки хотел се затваря- щорите се спускат, а вратите се залостват. Това не е гледка , която би ти вдъхнала чувство за безопасност, а по-скоро алармира за обратното. Бях на тръни. Помня, в тази моя разходка, докато се оглеждах за нещо светещо (всичко е в тъмнина, уличните лампи бяха нарядко), забелязах един, от малкото хотели без щори. Рецепциониста се виждаше през стъклената витрина, вглъбен в някое предаване на телефона, със слушалки на ушите. Както гледах, погледа ми падна на врата, която беше залостен с лилав чадър, напряко. Обърнах се и се върнах в хотела ни, като се шмугнах под щората, така учтиво вдигната от нашият рецепционист, който спеше в средата на приемната. Дотук беше изследователската ми експедиция за аптека.
Искам да спомена още една случка, същата вечер, с член на компанията ни. Прибирайки се към хотела, В. се движел с телефона в ръка, навигирайки се из уличките, които много наподобяват лабиринт. Часът бил 3 сутринта. Както се движил, един човек минава, изтръгва му телефона от ръцете, качва се на минаващият през това време мотор и изчезва. До тук с телефона. За нещастие му отнело около 2 допълнителни часа да намери хотела ни, защото по време на престоя ни е разчитал повече на телефона, отколкото на памет да се ориентира.
Обиколката ни из Ханой включваше:
- Мавзолея, в който е положен Хо Ши Мин – виетнамски комунистически революционер, министър-председател (1945-1955) и по-късно(1945-1969) президент на Северен Виетнам.Той е ключова фигура в основаването на Демократична република Виетнам през 1945 г., на Виетнамската народна армия и на Виет Конг /Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам/ по време на Виетнамската война. Хо Ши Мин е поставен в списъка на на 100 те най- важни хора на 20 ти век, 1998година от списание TIME. Един от най- влиятелните лидери в света, вдъхновил много хора и лидери в Азия, Латинска Америка и Африка.
Хо Ши Мин почива в 9:47, в дома си в Ханой, от сърдечна недостатъчност на 79 години, 1969 година.
След смъртта му, тялото е балсамирано и положено в мавзолея, въпреки желанието му да бъде кремиран. Новината за смъртта е съобщена 48 часа след, защото съвпадала с годишнината на основаване на Демократична Република Виетнам. .
През 1976 Сайгон е официално преименуван на Хо Ши Мин.
Посещението ни до мавзолея, беше почивка от целият хаос и шум на града. Мястото бе спокойно, с тук-таме разхождащи се семейства или спортуващи възрастни двойки. Мавзолея е денонощно охраняван от военните, в знак на почит и уважение към личността. .
- Езерото Хоан Кием в сърцето на града. Едно от местата вдъхващи спокойствие сред хаоса на града. Може да се разходите сутрин, когато местните участват в различни организирани спортове или вечер, когато е осветено в различни цветове. Срещу езерото , от едната му страна се намира Thang Long Water Puppet Theatre, където се провежда водният куклен театър.
- Водният куклен театър. Изкуството датира от 11 век в селата около делтата на Червена Река. Традицията започнала в оризовите полета. когато се изпълвали с вода, хората използвали този момент да се забавляват чрез кукления театър. Разказите и постановките се движат около Виетнамския фолклор и ежедневието на хората.
Театъра има представления в 15:00 , 16:10 , 17:20 , 18:30 и 20:00
Цената на билета е 100,000 VND
- Може да опитате от прословутото виетнамско кафе или чай. Кафето е представено на виетнамците от французите , през 1857 година. Оттам започва и любовта на нацията към кафето. В средата на 90те години правителството спонсорира голяма програма за производство на кафеени зърна, правейки страната втора по производство и износ след Бразилия.
- Разходки в града, по уличките, на пазара, по магазините. Ханой е пълен с магазини продаващи продукти на The North Face, Adidas, Nike и така нататък. Това е мястото за пазаруване на всякакви продукти, реплика на тези и подобни марки. Освен производството около столицата, голяма част от производството идва и от Китай, намиращ се на приблизително 160км от Ханой. Може би това би обяснило бума на стоки, реплики в града.
- Ха Лонг Бей! О, колко е прекрасно това място. Ако се намирате в Северен Виетнам, мисля че това е една от задължителните дестинации за посещение. Намира се на 4 часа от Ханой с минибус. Ха Лонг Бей представлява залив с над 3000 острова с различна форма и големина. Залива е включен в списъка за световно културно и природно наследство на UNESCO. Избрахме да посетим залива с тур-гид и вечерен престой на лодка, с преспиване. Обиколката ни включваше посещение на най-голямата пещера в залива – Сонг Сун, малък преход до върха на остров Ти Топ, разходка с каяци и посещение на мидена ферма.
Pingback: Виетнам, от Ханой до Хо Ши Мин | RollingRoo